Васил Василев (Зуека) в ексклузивно интервю за Plovdiv24.bg – за живота

Васил Василев (Зуека) в извънредно изявление за Plovdiv24.bg – за живота в Испания, за рисуването като негова пристрастеност, за актьорството, за новото държавно управление и очакванията на българския народ. 

Докога смятате да стоите в Испания? Няма ли към този момент да се прибирате?

Ще стоим до живот. За в този момент всичко ни е наред, дребният върви на учебно заведение. Това ни е основната цел – да успеем да го образоваме. Въобще, следваме си нашите задания.

Питам Ви, тъй като напоследък много българи се прибират от чужбина,  връщат се в родината.

Ами да ви кажа почтено, аз знам какви българи се връщат и не е чак толкоз всеобщо, колкото наподобява в България. Просто не е по този начин. Да, напълно по друг метод се усещат нещата извън. Просто тези, които са ниско квалифицирани служащи, които много мъчно си намират работа или си намират работа, само че не им харесва заплащането, може би се прибират. Това са естествените неща в този живот.

Да, само че поради това, че Вие тук си имате задоволително популярност, а пък там кой сте?

Ами аз съм си тоя, който съм си бил постоянно. И там продавам картини, както продавам картини и в България. И там си върша каквото си желая, каквото съм си правил и в България. Така че едно и също е на всички места за мен, няма разлика.

Плюс това Вие постоянно може да се връщате. Вече светът е едно огромно село, нали по този начин?

Да, аз постоянно съм се чувствал жител на света, дано да употребявам това факсимиле. Така че аз пътувам от 90-та година по света. И прекомерно доста съм пътувал, с цел да ме вълнуват тези въпроси и тези проблеми изобщо.

Добре, кажете ни какво мислите за новото държавно управление? Има ли очаквания да се усъвършенства живота в България? Какво мислите Вие? 

Не. Нямам никакви очаквания. Точно противоположното. Смятам, че българинът още веднъж беше изигран.

Тоест, няма да дойдат по-добри времена за България?

Аз сега даже се чудя за какво хората гласоподаваха за „ Прогресивна България “. То, в действителност това не е прогресивна България, а Румен Радев. Защото даже и партия няма. И аз не мога да схвана за какво към момента няма митинги. Вече се знае, че предложенията за кабинета не са негови. И тогава какъв е смисълът с всичките тези лица, които преди този момент с митинги са били свалени, в един миг още веднъж да са отпред на страната? Защо ни беше нужно да ги смъкваме? Вие подигравате ли ни се?

Може би хората ще чакат 100 дни най-малко, преди да провеждат митинги?

Ще се потвърди, че множеството от гласове са били от гласове на ГЕРБ. Това е ясно, то ще се потвърди. Излязоха към този момент някои неща. Опитваха се да ги скрият, само че няма по какъв начин да скрият всичко.

Гледах в един подкаст, че разказвате забавни неща за Испания. За това, че доста се натъртва на яденето там, че ядат по 6 пъти дневно. Всъщност, какво ви харесва в живота там? Какво е нещото, което можете да споделите, да ни разкажете?

Испания за всеки е друга. Испания е първо доста огромна страна. Там, единствено да имаш пари и да можеш да вървиш в събота и неделя на екскурзия, няма да ти стигне животът. Моят най-малко няма да ми стигне да обиколя всички кътчета, които си заслужава да се видят. Просто това е извънредно друга страна. Различни хора са, друга храна, друг нрав. Цените са им разнообразни на всичко. Всичко им е друго.

Тоест, това е в действителност една голяма страна, една голяма територия, побрала вътре доста етноси. И тъй като маврите са стигнали съвсем до цяла Испания, тя е била превзета 800 години от маврите. Само Северна Испания е била избавена. И просто, разликата е от тавана до небето. Толкова са разнообразни двете елементи на Испания. Северната и южната – от Мадрид надолу. Даже в България нямаме такова разделяне. Това е все едно гледаме Северна Европа. Говоря за най-северната – Швеция, Норвегия и по този начин нататък. Така е и Северна Испания. А Южна Испания е все едно гледаме от Сицилия надолу. И е доста красиво.

На мен кое ми харесва? На мен ми харесват първо хората, които са извънредно спокойни. Да, от време на време изнервящи, тъй като, в случай че човек бърза да се направи някаква работа, става малко по-трудно. Но пък постоянно става. Обикновено всичко се случва и работи. Храната е доста хубава. Спазват си законите хората. Общината върви и се грижи за своите ангажименти.

Едни улици има, които непрекъснато ги разкопават и ги преасфалтират. Има една хубост, за която страната се грижи. И това са нещата, които ми харесват. Нещата, които в България не ги виждам. Малко неща от тези виждам тук да се вършат. Просто тъй като, дано да съм явен, в Испания не крадат.

Всъщност, и там се краде, само че публично. В цяла Европа се краде публично. Но се използва думата „ комисионни “. Хората си работят с фактури и си взимат парите. И там, в случай че те заловен, те вкарват в пандиза.

Примерно, някой прави некачествено пътища, ще го вкарат в пандиза. Наскоро откриха една компания, която е е направила 47 сантиметра основата. Тоест, на всеки нов пласт той пуска фактура, за която получава пари. А няма право да го прави. Та, това е кражбата там.

Иначе, природата там харесва ли Ви? Не Ви ли липсва българската природа?

Не, природата си е природа на всички места. Аз отново споделям, че от 90-та година пътувам по света. България е доста красива, прелестно нещо. Но Испания е също доста прелестна. Испания има от екваториален климат, субтропичен до сдържан климат. И когато се качиш горе на планините, има и сняг.

Тоест, всичко това, което в България го има, го има и там? С българската общественост там по какъв начин живеете, усещате ли се? Сплотена ли е като цяло? Или страната е голяма и няма по какъв начин?

Държавата е доста огромна и по градове, по общини, по области, дано да го кажем. Но аз си подкрепям връзка с няколко български фамилии, от няколко места. Информираме се за това-онова.

Всъщност мотивът да Ви се обадя беше тази галерия, която направихте отново в Пловдив. И ми се желае да Ви запитвам за рисуването. Кога Ви се отключи геният за изобразяване? Защото, всички Ви познаваме като артист, комедиант, пък за рисуването аз персонално разбрах може би преди 3 години.

Да, тъй като преди 5 години започнах да рисувам професионално, да продавам картини. Иначе, аз да рисувам, откогато се помня. Преди рисувах, само че доста мъчно можеш да отидеш на всички места и да си купиш платно, освен това направено за изобразяване. Преди нямаше такива неща, всички си опъвахме сами платното, правихме си рамките. Моят татко, Бог да го елементарни, ми помагаше в тази работа.

Аз си припомням, че рисувах с масло още от 5-6-годишен. Мисля, че това са първите ми опити с масло, тогава върху фазер. Защото нямаше такива материали. Даже си припомням един ден, бях сварил грунд в една тенджера, бяха ми казвали по какъв начин се прави и майка ми, като се прибра вкъщи от работа, поради тази воня, татко ми я посъветва да се изнесе от къщи. Само дето не ме преби.

А в този момент сте навръх мястото си –  в родината на огромните художници като Гоя, Пикасо, Салвадор Дали. Има ли някой от тези художници въздействие върху Вашето творчество? Може би Салвадор Дали?

Не мога да кажа. Аз съм гледал техни картини. Но, нямам концепция. Аз съм прекомерно наивистичен като жанр. Иначе одобрявам Салвадор Дали. Където има негови музеи по света, съм ги посетил. За другите художници – също. Те са влезнали в главата ми. Аз не съм художник. Моят взор е друг. Това, което съм правил в театъра, аз просто го възпроизвеждам на платното. Достатъчно опит имам, с цел да мога да им намеря облика и да го обобщавам за платното.

Какво разказвате в творбите си? Има ли роман в тях?

Разказвам за индивида. За любовта сред хората, за другарството сред хората. За тъгата, за това, което ни липсва. Разказвам за нормалните неща. Единственото, което не ме интересува, това е битът. Аз приказвам за духа, за стремежите, за летенето като знак, като метафора на доста неща – човек, когато е влюбен, човек, когато си отива от този свят, човек, който има възвишена идея, или човек, който просто се пробва да издърпа някои други хора на по-високо равнище. Тоест, за метафорите, които са във всяко едно изкуство. И това му е най-хубавото.

Но би трябвало богато въображение въпреки всичко да има човек за всичко това, което вършиме.

Да, популярност Богу, благодаря на Господ за това, че ми е дал това въображение.

А вършиме ли изложения в Испания и къде другаде?

Ами да, да, аз направих няколко изложения в Испания. Може би пет независими изложения съм направил и още няколко общи с мои сътрудници, които живеят в Испания, само че са интернационалните. Тоест, не са единствено испанци. Между тях има испанци, американци, холандки, българка. И с тях поддържаме една връзка. Имахме една обща изложба, до нашия град, наоколо, в която веднъж в годината правехме общата галерия. Имаше и една друга изложба. Обаче и двете галерии банкрутираха.

И там банкрутират галерии, значи?

О, да, да, просто икономическата криза е на всички места. Сложно е, моментът не е подобаващ да се провеждат такива изложения.

Но пък в този момент към този момент има интернет и по-лесно се продава това изкуство.

Ами, да, просто от доста дълго време членувам в групи, имам такива регистрации на няколко места. Така че продават се картините ми. В смисъл, продава се изкуство.

Забелязвам, че се връщате на едно и също място в Пловдив за галерия – изложба „ UPARK “. Поддържате ли контакти с избран човек в града, поради който се връщате?

Винаги. С пловдивската изложба „ UPARK “ ме свързват толкова доста неща. По-точно с Радост Коцева, която е притежател на галерията. Оказва се, че в действителност ние се познаваме повече от 30 години. С Кольо Карамфилов се познавахме от 92-ра година. С наслада се познаваме от същото време, единствено че по друга линия. А след това ни събра живота в едни и същи компании. Ходехме по едни и същи заведения.

Малко по-късно към този момент, когато станахме фамилни хора, посрещахме едни и същи спектакли, коментирахме едни и същи тематики. Даже, когато Кольо се разболя, ние бяхме в Пловдив. Много сме близки. Заедно сме били, имахме едни и същи познати. Кръгът е еднакъв. Това са все нещата, които ме свързват с Пловдив.

В Испания не са ли Ви канили още да участвате като комедиант в някоя пиеса?

Не, няма по какъв начин да ме поканят. Освен да ме поканят да изиграя някой глух човек. Не, не приказвам езика. Нека да го проговоря. Истината е такава, че когато работя върху нещо, аз се съсредоточвам в него на 100 %. И сега съм по този начин. За актьорската специалност, аз съм работил 34 години. В момента съм на 61 години и ми стига толкоз. Почнах да чувствам всякакви болежки. Има една възраст, когато човек би трябвало да спре. Няма нищо сантиментално в това артистът да почине на сцената.

В навечерието на 24 май сме. Според Вас, каква трябва да бъде ролята на хората на изкуството през днешния ден?

Ще употребявам този миг и бих желал да благопожелавам малко по-рано този празник, който би трябвало да е празник на българската интелигенция всеки ден. Честит празник на всички тези, които творят изкуство, които посредством облици карат хората да се замислят над живота си, над своите избори, над свободата си! Честит празник на всички тези, които влизат в театрите, в операта, в балетната зала! Честит празник на всички, които четат книги! Честит празник на всички тези, които пишат книги! Искам те да бъдат щастливи!